Митовете, страховете и фактите за еврото - какво пише в закона и кога ще започна същинската информационна кампания у нас?

Митовете, страховете и фактите за еврото - какво пише в закона и кога ще започне същинската част на информационната кампания у нас - отговорите потърси в "След новините" Виолета Русенова.

Стоян Панчев, икономист, Експертен клуб за икономика и политика: "Най-големият страх според мен е този, който е свързан с инфлацията. Тези страхове не са съвсем неоправдани."

Георги Ганев, икономист, Център за либерални стратегии: "Просто манипулации, разбира се, но хората им вярват. Няма какво да се направи в България по тази тема."

"Влезем ли в еврозоната, държавата ще приключи отвсякъде. Тя вече е приключила. Тия в парламента само крадат."

проф. Виктор Йоцов, икономист, преподавател в УНСС: "Много често обичаме да казваме, че сме най-бедната страна в Европа, но ще станем член на най-богатия клуб в света."

"Не се притеснявам. Навсякъде по света е така, където се промени валутата местната с еврото. Така че... ние нещо по-особено ли сме?"

• Продължават политическите спорове "за" и "против" референдума за еврото

Борислав Великов, председател на 39-ото Народно събрание (Архив 11 май 2005 г.): "Откривам днешното ни заседание с дълбокото убеждение, че то ще остане като бележита дата в историята на българския парламент. Ратифицирането на договора за присъединяване на България към Европейския съюз, предвидено като първа точка в нашия дневен ред, е най-значимият законодателен акт, който парламентът на демократична България е призван да приеме след гласуването на Конституцията на Република България през 1991 година."

На 11 май 2005 година 231 депутати от 39-ото Народно събрание ратифицират Договора за присъединяване на България в Европейския съюз. А ангажиментът на страната за приемането на единната валута е разписан още в Глава 11 "Икономически и валутен съюз" от 2001 г., както и в Предприсъединителните икономически програми. Препотвърден е и в Договора за присъединяването. Прав е председателят на 39-ия парламент Борислав Великов, че онзи акт ще остане в историята. А сега - 20 години по-късно, обществото е по-близо от всякога, но и по-разделено от всякога за влизането ни в еврозоната. Страховете не само не намаляват, а конспирациите и митовете се увеличават.

"Аз съм "за" лева.

- БНТ: Защо?

- Защото е национална валута. Ние сме с най-слабата икономика, с най-малко заплащане. Страх ме е от цените и от това, че след това не можем да излизаме оттам."

"Нищо не може да ме убеди. Всяка една държава, която е влязла в еврозоната, е фалирала. Това е."

Страхът от повишаване на цените на стоки и услуги след влизане в еврозоната е сред най-големите, а Фискалният съвет преди дни излезе с анализ на данните за инфлацията в последните пет присъединили се страни - Хърватия, Естония, Латвия, Литва и Словакия - не само, че нито една от тях не е фалирала, а анализът сочи, че въздействието от приемането на еврото върху потребителските цени се оценява като минимално.

Георги Ганев, икономист, Център за либерални стратегии: "Ще се види, че нито един от тези страхове няма да се осъществи. Те са просто манипулации, разбира се. Но хората им вярват, няма какво да се направи в България по тази тема. Ще продължат да им вярват до момента на влизането в еврозоната, когато с очите си видят, че я няма тази работа."

А някои икономисти обясняват страховете и рисковете така:

Стоян Панчев, икономист, Експертен клуб за икономика и политика: "Тези страхове не са съвсем неоправдани, бих казал, че са оправдани по линия на това, което първо сме видели, да кажем, в Хърватия, и по линия на това, което е документирано в литературата, между другото от самата Европейска централна банка, и по линия на това, което знаем за българските регулаторни органи, които не се славят с особено качество на работата."

проф. Виктор Йоцов, икономист, преподавател в УНСС: "Аз винаги съм давал пример да не се страхуваме толкова от инфлацията, защото аргументът, че влизането в еврозоната веднага води до инфлация, защото ще вдигнат всички цените, не е състоятелен. Ако някой има пазарната сила да вдигне цените, защо той да чака да влизаме в еврозоната? Той ще го направи и сега."

"- БНТ: Тези ягоди от 5 лева ще станат ли 2,50 евро?

- Не мога да кажа - не зная. Зависи какви са изискванията и както трябва да стане, така ще стане.

- БНТ: А вие знаете ли какви са изискванията?

- Още не сме стигнали дотам. Не сме стигнали до влизането на еврото, като се стигне, тогава ще се види."

"Предполагам и трябва да бъде по фиксирания курс. Изобщо не се съмнявам в това дори."

Това е разписано ясно и категорично - фиксиран централен курс от 1,95583 лева за 1 евро, който курс ще бъде запазен и при влизането на страната ни в еврозоната. Не се разрешава преизчисляване на цени при курс, различен от фиксирания. Още през 2020 г. парламентът даде мандат за влизане в еврозоната само при курс от 1,95583 лева за евро, а решението беше препотвърдено миналата година. Въпреки това обаче търговци признават, че ще закръгляват, но не според разписаните правила, а за да им е по-лесно.

"- БНТ: А вече изчислихте ли дали, ако една ролка струва 5 лева, вие ще я продавате на 2,50 евро или по курса?

- По-лесно е на 2,50, защото по курса ще има дребни стотинки, сега за някакви си 10 стотинки или 1 цент... ще бъде по-лесно за мен и за клиентите ми."

Или, ако сега даден артикул струва 5 лева, то стойността му след прилагане на фиксирания курс и закръгляването до втория знак след десетичната запетая ще е 2,56 евро.

За да може хората да свикнат с цените още преди присъединяването, те ще бъдат изписвани в двете валути - това е т.нар. двойно обозначаване. Това трябва да започне един месец след датата на влизане в сила на решението за приемането на еврото и приключва 12 месеца след въвеждането му. Окончателното решение за дата на присъединяване към еврозоната е на Съвета на Европейския съюз.

Георги Ганев, икономист, Център за либерални стратегии: "Съветът на Европейския съюз е от 26 до 28 юни. Ако приемем, че на някоя от тези три дати се вземе решение, че България отговаря на критериите и ще бъде в еврозоната от 1 януари 2026 година, това означава, че веднага влиза в действие Законът за въвеждане на еврото. Да вземем 27 юни. Значи на 27 юли вече всички в България, всеки продавач в България, трябва да има двойните цени. Съветвам всеки, който е нервен, че ще вдигнат цените, да отиде на 26 юни и да снима цените. След това да отиде на 27 юни и пак да ги снима и да види - има или няма. Ако има - да докладва".

В първия месец след присъединяването ни левът и еврото ще бъдат в обращение едновременно. В този период рестото ще се връща в евро и само, ако няма наличност - в левове. След това разплащането става само в евро.

По кой курс, как, къде, има ли такси - тези въпроси продължават да си задават хората. Безплатно ще е през първите шест месеца от датата на въвеждане във всички банки и "Български пощи". През следващите шест месеца ще могат да налагат такса, а безплатна ще остане услугата в Българската народна банка. Обмяната ще става само по фиксирания курс.

"Против.

- БНТ: Защо? Конкретни страхове имате ли?

- Конкретни не. Просто в момента е стабилен левът.

- БНТ: А има ли нещо, което искате да питате управляващите?

- Не, защото ще ме излъжат."

"Аз не съм съгласна, защото всяка държава си има валута, която е много ценна. От това, че някой иска да се присъедини и да въведе еврото, не виждам нищо добро, най-вече за възрастните хора."

Българският лев е стабилен, но той е обвързан във валутен борд с еврото. Той е въведен на 1 юли 1997 г. Курсът на българския лев се фиксира първо към марката, а после към еврото. Според Георги Ганев превалутирането няма да затрудни системите, тъй като не беше чак толкова отдавна времето, когато левът се раздели с три нули.

Георги Ганев, икономист, Център за либерални стратегии: "Абсолютно всички са готови, всички, с които говоря, всички, с които обсъждам, които ще бъдат логистично засегнати от това превалутиране. Нещо, което сме правили преди 26 години. Не знам защо толкова много народ го забрави това нещо с реденоминацията от 5 юли 1999 година, то беше същата логистична операция, били сме там, правили сме го, за втори път ни е в рамките на едно поколение. Няма да има никакви проблеми, всеки, който трябва да е готов, е готов."

Стоян Панчев, икономист, Експертен клуб за икономика и политика:"За мен големият мит, ако конкретно говорим за цените, е че тези увеличения на цените от превалутиране, са големият проблем. За мен по-големият проблем, конкретно в България, не е превалутирането, а е свързан със замяната на системата на Валутния борд с влизането на еврото. Защо това е така? Защото досега БНБ не можеше да купува дълг. Когато влезем в еврозоната няма да е така, напротив - ще има тази възможност и това се прави там. А при купуване на държавен дълг имаме дългосрочно нарастване на цените и точно там е по-големият проблем. Т.е. ако не бъде контролирано поведението по някакъв начин на БНБ в евросистемата, ще имаме по-постепенно, но по-дългосрочно вдигане на цените и там е по-големият проблем. И за това не се говори в анализа на БНБ, където превалутирането е споменато като проблем, а това не е. Има един важен въпрос, който се губи, когато премахнем националната си валута, а именно тази възможност ти да контролираш самата система. Моето мнение, също разписано в доклада на БНБ, е че нашето влияние в ЕЦБ ще е минимално."

"Както виждате - един човек, ако има 10 000 лева в банката, които си оставя, дето казват, за черни дни, ще му останат 5000, едва ли като умре ще успее да си плати погребението. Хората затова внасят пари в банка."

Сметките в банките ще бъдат превалутирани автоматично по фиксирания курс и по никой друг и равностойността в евро ще е равна на левовата. Преобразуването ще става безплатно за кредити, депозити и средства по сметки, заеми, финансови инструменти и ценни книжа.

В момента лихвите у нас са по-ниски, отколкото в еврозоната.

Стоян Панчев, икономист, Експертен клуб за икономика и политика: "Дали това ще се запази, е трудно да се отговори, защото влияят много фактори на размера на лихвите. В момента лихвите в България са по-ниски от историческите и траекторията е да се повишават, независимо дали влизаме или не в еврозоната."

"Те не направиха една кампания да покажат на хората, че примерно влизането в еврозоната е добро за нашата държава. По никакъв начин не го направиха. Никаква информация няма."

"Аз не разбирам от икономика и пари. Занимавам се с други неща. Каквото смятат компетентните хора, които разбират от тази работа."

Основните моменти са разписани в Закона за въвеждане на еврото и Националния план, но т.нар. активна част на комуникационната кампания трябва да започне месец след решението на лидерите на ЕС - или ако получим "да" през юли.

Георги Ганев, икономист, Център за либерални стратегии: "Определени политически сили разгръщат своите политически процеси чрез вбиване на клин в мнението на българското общество по отношение на членството в еврозоната. Този проект е успешен, българското общество е разделено и това няма да се промени до края на тази година. Започвам все повече да охладнявам към тази идея, че някаква информационна кампания ще преодолее разделението в българското общество - няма да го преодолее. Който и да каже на хората, които се страхуват от еврото, насадени са страхове от приемането на еврото, каквото и да им се каже, те няма да го повярват просто. А тези, които много искат да влезем, каквото и да им каже другата страна, няма да го приемат и казват: Да, но плюсовете са повече от минусите, дори да е права за кусурите. А кусури има. Еврозоната е човешко творение, няма как да бъде съвършена."

Последната страна, която влезе в еврозоната, е Хърватия. А откакто стана 20-ия член на еврозоната все по-често се говори, че България ще последва нейния сценарий. Именно Хърватия е страната, с която най-много ни сравняват и от която тръгна бойкотът на хранителните магазини, заради високите цени на храните. Там обаче инфлацията още преди присъединяването към еврозоната достигна 13% на годишна база, сочи анализът на Фискалния съвет.

Стоян Панчев, икономист, Експертен клуб за икономика и политика: "Когато те получиха "да", голяма част от хърватските търговци и бизнеси, започнаха да вдигат цените още преди влизането на държавата официално в еврозоната."

20 са държавите членки, които ползват единната валута сега, а 7 - не. Една от тях е Дания, която още при присъединяването е договорила "клауза за неучастие". А Швеция, макар да се е съгласила с подписването на договора за членство в Европейския съюз, провежда референдум през 2003 г. Поставена в меко казано деликатно положение, страната отлага решаването на въпроса, като не се присъединява към т.нар. чакалня на еврозоната и така умишлено не изпълнява критериите.

Според проф. Йоцов, който е и бивш представител на страната ни в Международния валутен фонд, към момента България не разполага с кой знае какви инструменти да ускори реалната конвергенция, губи от това, че не е в т.нар. Клуб на богатите.

проф. Виктор Йоцов, икономист, преподавател в УНСС: "Ще има по-висока фискална и финансова стабилност, по-ниски лихвени проценти, разходите за фирмите ще се намалят, защото те няма да имат нужда да хеджират рисковете, свързани с валутния курс. Да не забравяме за нещо друго - т.нар. репутационен риск, който силно ще намалее."

Кампанията на антиевро ориентираните в страната продължава да е по-шумна от тази на опонентите им. Но през седмицата премиерът Росен Желязков и управителят на БНБ Димитър Радев подписаха позиция в подкрепа на въвеждането на еврото у нас от 1 януари 2026 г., която беше подкрепена от квалифицирано мнозинство в парламента. Сега очакваме от Брюксел ясен отговор ще влезе ли разделена България в единния валутен съюз.